Астма

За заболяването

Ежедневно човек прави приблизително 25 000 вдишвания и издишвания, вдишвайки почти 10 000 литра въздух. Докато за повечето от нас това е съвсем естествен физиологичен акт, то не така стоят нещата за нарастващ брой хора – тези боледуващи от бронхиална астма, за които дишането понякога е сериозно препятствие

Астмата е едно от най-често срещаните белодробни заболявания сред децата, като от нея страда едно на всеки десет. Освен при деца заболяването се среща и при възрастни макар и по-рядко. По неофициални данни в България от астма страдат 4 % от хората, което означва около 312 000 души. В световен мащаб, броят на  страдащите от астма се е увеличил през последните години – факт, за чиято първопричина специалистите нямат единна позиция. Смята се, че нарастващото замърсяване на околната среда в Западния свят е най-малкото една от причините за увеличаване на честотата на това заболяване.

Какво е астмата?
Астмата е свързана със стесняване на въздухоносните пътища (бронхи), които водят от трахеята до белите дробове. През бронхите преминава въздуха, който вдишваме и въглеродния диоксид, който издишваме. При хората с астма дихателните пътища са  винаги чувствителни и леко оточни. При астматичен пристъп, бронхите се свиват, следователно въздухът преминава през по-тясно пространство от нормалното и като резултат дишането се затруднява, а възпалението често  предизвиква  отделянето на храчки. По време на астматичен пристъп издишването е особено затруднено , затова и боледуващите от астма често правят резки кратки вдишвания, а издишват бавно и с усилие.

Какви са симптомите на астмата?
Основните симптоми са затруднено дишане, недостиг на въздух и чувство за стягане в гърдите. Долавя се хриптене, а често при децата водещият симптом е кашлицата.

Каквa e причината за астматичния пристъп?
Астматичният пристъп може да бъде свързан с физическо натоварване, ниски температури или да се появява нощно време. Пристъпът може да бъде причинен от алергени, като например котешка козина и микрокърлежи (микроскопични паячета), от замърсители като например вредни газове и цигарен дим, както и от химически субстанции, причиняващи дразнене, сред които са и някои домашни почистващи препарати.

Предотвратяване на астмата
В някои случаи астматчните пристъпи биха могли да бъдат отключени дори от вещества, ползвани в ежедневието. Ако причината бъде открита, би било възможно да се избягва досег с нея, като например да се чисти прах възможно най-често или да се избягва цигарения дим. Целта обаче на контрола върху астмата е да се води живот без ограничения, налагани от болестта, за възможно най-голям брой пациенти.

Лечение на астмата
Някои боледуващи от астма се нуждаят единствено от медикаменти, облекчаващи симптомите, когато дишането им е затруднено. Други пациенти се нуждаят от ежедневно лечение с т.нар. противовъзпалителни медикаменти, които предотвратяват по-сериозни пристъпи.

При спешни случаи, се прилагат бързо действащи медикаменти за облекчаване на симптомите  възможно най-бързо, за да се възстанови нормалното дишане. Такива лекарства могат да бъдат под формата на инжекции, но често се предписват в инхалаторна форма – устройство, което разпрашва лекарственото вещество, за да улесни неговото вдишване. При тежки пристъпи е възможно да има нужда и от медикаменти под формата на перорални таблетки, за да се ограничи възпалението и да се предотвратят бъдещи пристъпи.


^ Обратно към началото на страницата

България
asthma
По неофициални данни в България от астма страдат 4 % от хората, което означва около 312 000 души.