Факти за ротавирусната инфекция

Ротавирусната диария е много честа

  • Ротавирусите са най-честият причинител на диарии-95% от децата се заразяват с ротавирус преди 5-годишна възраст
  • Пикът на заболяването е в ранна възраст – между 6 и 12 месеца от живота на детето, когато ролята на майчините антитела намалява. Затова ротавирусната ваксинацията се прави в най-ранна възраст между 6-седмици и 6-тия месец, за да може бебето вече да е защитено преди пика на заболяването
  • В България почти всяко второ дете, прието в болница по повод остър гастроентерит, е с ротавирусна инфекция
  • Ротавирусната инфекция е измежду най-честите вътрешноболнични инфекции
  • В България годишният пик на заболяването е през периода ноември – април

Ротавирусът  е силно заразен.

  • Добрата хигиена не предпазва бебето от болестта, тъй като вирусът е много устойчив във външна среда. Върху ръцете живее с часове. В канализацията поне 2 месеца, а в хладилника върху зеленчуците и плодовете -30 дни
  • Преболедувалите ротавирусна инфекция бебета могат да отделят ротавируса 2 месеца след края на заболяването (т.е вече сме забравили, че детето ни е било болно, но то все още може да заразява)
  • Прекарана ротавирусна инфекция „омекотява” протичането на следващата, но не предпазва от повторни инфекции. Колкото по-лека е първата инфекция, толкова по-ниска е защитата от втора зараза с ротавирус
  • Една от всеки пет ротавирусни диарии се придобива в болница

Ротавирусната диария протича тежко при малките деца

  • Колкото е по-ниско е теглото на бебето при раждането, толкова по-тежко протича ротавирусната диария. Бебето бързо се обезводнява, губи тегло, а развитието на тежка дехидратация налага хоспитализация
  • Ротавирусната диария, отминава за 5-8 дни, но може да има сериозни и дългосрочни последствия за детето. Тя може да доведе до лактозна непоносимост, вторична непоносимост към кравето мляко, диабет тип 1 (при генетично предразположени деца) или хронично лошо храносмилане

Заразяване

Заразяването става основно по фекално-орален път и в отделни случаи по въздушно-капков. Може да се случи навсякъде, а добрата хигиена не предпазва бебето от болестта, тъй като вирусът е много устойчив във външна среда. Върху ръцете живее  повече  от 4 часа, на суха, твърда повърхност – 10 дни, в хладилник на 4°С (зеленчуци) – 1 месец, а в канализацията – 2 месеца. Преболедувалите ротавирусна инфекция деца могат да отделят вируса два месеца след края на заболяването. Тоест вече сме забравили, че детето ни е било болно, но то все още може да заразява. За това и ротавирусната инфекция е сред честите вътрешноболнични инфекции, а вирусът се среща по ръцете на 76-78% на лекарите, които се грижат за деца с ротавирусна диария и по ръцете на 20% от лекарите, които не се грижат за деца. Прекараната ротавирусна инфекция омекотява протичането на следваща, но не предпазва от реинфекции. Тежестта на заболяването е обратно-пропорционална на възрастта на детето – най-уязвими си децата между 6-24 месеца (80% от всички заболели). При новородените инфекцията протича най-често безсимптомно, поради протективната роля на майчината кърма и незрелия гастроинтестинален тракт.

Първите симптоми

Ротавирусната инфекция протича като всяка една вирусна инфекция – с висока температура, повръщане, диария, но може да доведе до бързо обезводняване и съществена загуба на тегло.

Последствия

Най – сериозните последствия, които може да се появят след прекарана ротавирусна инфекция са лактозната непоносимост, вторичната непоносимост към кравето мляко, дори развитието на диабет тип 1 при генетично предразположени деца. При някои деца, прекарали инфекцията се наблюдава и трудно захранване, което рефлектира и върху изоставане в ръста и теглото на бебето. Ротавирусната диария може да има сигнификантни последици при деца, родени с по-ниско тегло.

Профилактика

Ваксинопрофилактиката е най-важната и единствената успешна профилактика при този вид инфекции. СЗО и Европейското дружество по детски инфекциозни болести препоръчват ротавирусната ваксина да бъде включена в Имунизационния календар във всички страни. В България от 1 април 2010 г. ваксината е включена в Имунизационния календар като препоръчителна. Тя трябва да бъде направена възможно най-рано – още  след 6-та седмица, за да завърши най-късно до 6-тия месец, когато защитният имунитет от майчините антитела спада и кърмачето е най-уязвимо за инфекцията. Ваксината се приема на два пъти през устата. Тя е напълно съвместима за приложение с всички останали ваксини за кърмаческата възраст и е част от рутинните имунизационни практики в редица държави в Европа, САЩ, Южна Америка и Азия.

За повече информация относно ранната защита от ротавирус, се консултирайте с педиатъра на своето бебе.


^ Обратно към началото на страницата

България